TEMA ZA KOLTORA I ISKOSTWO

Венера Кожухарова, "Нощта на червената луна", витраж
Кога е направен първият витраж в света и как е изглеждал той, никой не знае. Но ако най-старите стъклописи, достигнали до нас, съхранени в катедралата на град Аусбург, Германия, са на повече от 10 века, то е редно да се запитаме къде в историята на това изкуство е мястото на българския витраж? Имаме ли национална школа по стъклопис? Кои са нашите класици и къде се намират техните най-значими произведения? А кои са нашите съвременници? Тези въпроси задава новият проект на столичната галерия "Витра" и с поредицата екпонирани творби се опитва да даде отговорите.

Изложбата, която се открива днес и ще остане в арт салона до 25 октомври, е условно разделена на две части - класици и съвременници. В първата част посредством фотоси са представени творбите на нашите известни художници: Иван Пенков, Дечко Узунов, Харалампи Тачев, Георги Атанасов, Атанас Кожухаров и Никола Буков, съхранявани в сградите на държавни и обществени институции.

Втората част на изложбата е посветена на съвременния български витраж, представяйки с по една работа в материал най-известните автори на нашето време: Анастасия Тонкова, Андрей Янев, доц. Борис Желев, Венелин Фотев, Венера Константинова, Владимир Леков, Иван Ламбров, доц. Илия Янков, Лъчезар Дочев, Марин Маринов, проф. Николай Драчев, проф. Олег Гочев, Петър Савов, доц. Сашо Рангелов, Силви Басева и Юрий Василев. Това е и първата сцена за изява на петима дебютанти в началото на техния професионален път: Велина Сталева, Весела Петрова, Даниел Иванов, Невена Лефтерова и Никола Грозданов.

Тематично проектът е посветен на класическите метални техники на свързване на детайлите - оловна и тифани, интерпретирани в традиционен витражен панел. Изложбата няма търговски характер. Целта е да се направи, доколкото е възможно, исторически преглед на развитието на стъклописът у нас. Съпътстващата програма от лекции и уъркшопове, които ще бъдат в Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" и Нов Български университет, ще бъде проведена от художници, участващи в изложбата, както и от доц. д-р Виолета Василчина, изкуствовед.
Милена Димова
През 2015 г. изложбата "Български витраж" ще бъде показана в още четири български града - Варна, Пловдив, Русе и Велико Търново.
Дечко Узунов, витраж в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Maoric kornelius Escher sigyrno e nemec ili awstriec a kak mislite? da datchanin e tohno taka poznahte!
prekaral golqma chast ot jivota si v izolaciq rabotejki vurhy izkystwoto si. a to e na granicata sus zanaqta
izpolzwa tehniki kato pechatna grafika dyrvorez kakto sami shte zabelejite v proizwedeniqta mu ima mnogo matematika
no stiga s prikazkite molq nasladete se na bezkrajnte swetowe na M. C. Escher!

towa proizwedenie, bez sumnenie edno ot najynikalnite proizwedeniq v istoriqta na izkostwoto, izwestno kato "metamorphosis" e idealniq prehod da kacha malko "internet art" v sledwashtiq post
v smisl:

tova si e tai dobro

btw tova izkustvo sega6noto s oprostenite risunki n shit
internet arta mi e mn kef

mn emociq s nqkolko draskanici

tiq dni dawaha nekoq chast na alien edin ot najstarite episodi...
sigorni sigorno e bila na 20...
ta da si dodem na domata:

microphona na corn

interesno seksualno izkustvo

inak gledahte li prometei filma

qki4ak e

mnogo mi haresa filma da..

haresaha li ti tezi fantasti4ni inovacii kato hologramite ot to4ki i takiva mu raboti az gi zabraih ve4e bqha dosta interesni

a da skanira6tata sferka qki ne6ta

tka che dnes shte razgledame japonskata koltora i izkostwo
japonia vekove nared izpowqdwa doktrina na samoizolirane i kam 18 vek dopuska holandci da im pokajat zapadna tehnologiq kato pyshki myshki i tn
poradi towa wseki edin aspekt na ejednevieto do 18v e nosil harakteren element ot sobstvenata japonska koltora
stroqli sa drveni kashti s hartieni strani tradicionno obleklo kimono sumo kotoosho
putq na samoraq najwelik samoraj musashi tepal gi e nared s bokena /drvn mech/ nikoga ne e pobeden v doel. prichakva svoq oponent i go ubiva ot zasada bez da mu migne okoto a na vazmutenite otgovarq che samoraja trqbva da ochakwa smarta vseki edin moment! towa e da so samoraj. i naprimer zakasnqwal i iznervql oponenta taka che da go obie polesno. vuvel dvata mecha kato se vduhnovil ot nachina po kojto barabanchika bie barabana.. twurdi che shtom imash dwa mecha po dobre da wlezesh v bitka is dwata wmesto da umresh s neizwadeno orujie - sirech na vojna se hvurlqt sichki bomb! napisal tryd za "pette prustena" kudeto razglejda nachinite na vodene na bitka. samiqt musashi e parche hydojnik i towa e negow awtoportret



sega malko drygi kartini

feel relaxed

za musashi be6e mnogo interesno,
se pak i az sam samurai i karam qponski koli taka, 4e moje oshte neshta da ka4vash za qponiq i neinata kultura

respek za temata

Морис Равел е френски композитор. Той е Роден на 7 март 1875 Сибур, Франция. Починал на 28 декември 1937 Париж, Франция.  Твори в Класическа стил музика
Жозеф-Морис Равел (на фр.: Joseph-Maurice Ravel), е френски композитор и пианист от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Неговите композиции за пиано и камерна музика, както и неговите оркестрални творби са неразделна част от концертните репертоари. Казват за неговото изкуство, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е познат най-вече с оркестровото си произведение Болеро, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.
Равел с баща швейцарец и майка от баско потекло е считан за най-великия френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинирал своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той бил голям почитател на музиката на Дебюси и трудно можел да не бъде повлиян от него. Запознал се и с Ерик Сати, който след това също оказал значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развил свой собствен стил, който често бил описван от критиците като “студен”, “дистанциран” и “неестествен”. През следващите години той основал някои от най-добрите си работи върху ориенталските гами, които слушал на изложение в Париж през 1889 г. Равел живял тих и спокоен живот и никога не заемал ръководна длъжност. Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние. Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.
[img][mg]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/84/Maurice_Ravel_1912.jpg[/img][/img]

naprawete i edna tema za Hip-hop kulturata, zarajdane, razvitie, east, west, amerika, bulgaria, s fakti, sabitiq, dokumentalni i filmi po deistvitelen slu4ai, ala bala i t.n.

emi az nerazbiram mnogo ot rqp che chak tema da naprawq ako ima nqkoj pozapoznat... da zapoweda..

emi to4no za tva 6te e mn polezna i gotina tema a u gangsterska story

az na vremeto po angliisi sum prail prezentaciq za istoriqta na hip hopa i imah 6-ca

se stijl e holandsko stodio za disajn, rabotiolo ot 1917 do 1931 neoplasticism
mnogo hora biha kazali che towa se otnasq do materialism i fynkcionalism, no ne e taka
v osnovite na towa naprawlenie sa prostota i abstrakciq.. za celta vsichko se svejda do osnovnite cwetowe plus cherno i bqlo, koito kakto znaem ne sa cvetove.
vsichki linii sa pravi i ysporedni i perpendikolqrni, koeto se otnasq do minimalismut ot 1916-17g.


- edinstwenata sgrada postroena po principite na stodioto

neo klasicizam neo nacizam

Wupreki omrazata koqto izpitwam kym rodootsupnici i nacionalni predateli, shte postna prekrasnite proekti na izvestniq Hydojnik ot bulgarski proizhod no otkazal se ot nego - Hristo Qwashew

da imenno towa e onq deto se ojeni za francuzojka /R.I.P./ i opakowashe razni sgradi i fasadi f charshavi

ot dulgo wreme toj pyblichno otkazwa da gowori bulgarski, ne poseshtawa Bulgarija i po nikakuv nachin ne iska da se swyrzwa s neja

wupreki wsichko instalaciite my si zaslyjawat da im se oburne vnimanie. vpechutlqvashti s razmaha si polychawat swetowno priznanie

kato bonus dnes shte predstawq i najtqsnata kushta w sweta suzdadena ot edin polski hyd. namira s wyw warshawa w kwartal, kojto e bil ewrejsko gero.
- ideen proekt
v naj-shirokata si chast e 1.22m

praih izkustvo malko az

god damn nigga mn si dobur za tova te nqma6e sedmici da zavur6i6 toq 6ediovar a