TEMA ZA KOLTORA I ISKOSTWO

dnes shte predstavq kulturnoto techenie Futurism
Футуризмът (на латински: futurum - бъдеще) е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра — Италия и Русия.
В естетически план корените на футуризма лежат в натурализма, символизма и унанимизма. Във философски план пък — във философията на Фридрих Ницше, Анри Бергсон и Жорж Сорел.
Италианският футуризъм

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от Филипо Томазо Маринети, публикуван във френския вестник Фигаро на 20 февруари 1909 г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващите до този момент ценности и въобще застава срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната („единствената хигиена на света“), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.
В манифеста Маринети пише:
„
Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието.
Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия.
До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника.
Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината.
Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи.
С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека.
Стоим на последният нос на брега на вековете!... Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост.
Ще прославим войната — единствената хигиена на света — войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.
Ще унищожим музеите, библиотеките, всички видове академии, ще се борим срещу морализма, феминизма и срещу цялата опортюнистична и утилитарна подлост.
Ранни години
След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: Либеро Алтомаре, Джовани Папини, Джузепе Кариери, Арденго Софичи и др. На 14 февруари 1910 г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от „Кориере де ла сера“ като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризма се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като Джакомо Бала, Джино Северини, Умберто Бочони и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първият манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, Валентина де Сен-Пойнт публикува съответно „Манифест на жените футуристи“ и „Футуристки манифест на похотта“. По това време като военен кореспондент Маринети отразява Балканската война, по който повод пише поемата „Дзанг тумб тумб“ (1914 г.). Футуризма обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.
Руският футуризъм

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като Владимир Маяковски, Велемир Хлебников, Алексей Кручоних, Бенедикт Лившиц, Елена Гуро. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата - „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи Роман Якобсон и Виктор Шкловски.
Литература

Изобразително изкуство

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.
Мода

Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала - „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“

mnogo entelegenten foron 6te stanem  

mnogo dulgo ve meit

mi na kratko towa e izkustwoto na fashistite vupreki, che ne sa go izmislili te, te sa si go pripoznali kato tehno i takam..

malko kato kubizam

sega e aktualno izkustvoto materializam

blqk

drygo moe liobimo techenie e art deco
Стилът Ар деко в изкуството навлиза през 20-те години на двадесети век. Оказва силно влияние до края на 30-те, като обхваща периода на Голямата депресия.
Стилът е елегантен, напомня Ар нуво, но с по-съвременни идеи и визия.
harakterizira se s izchisteni linii i e mnogo povliqno ot indystrialnata revoliuciq. liniite se stremqt nagore




najemblematichnata sgrada v art deco stil e empire state builing interesen faktoid e che pilona /kopieto/ otgore e terminal za dirijabli

za art nuevo ytre...

dnes produljavam s predstawqneto na liobimi napravleniq v koltorata i iskostwoto!
sledva da se zapoznaem s art nuevo
tozi stil se harakterizira s pishtni formi izqshtni linii, dawa se put na ruchno izrabotenite elementi ot skupi materiali. pri arhitektutata se nabludavat pishtni razkrasitelni elementi, harakterni sa pulzqshti floralni motivi. silno zastupen v angliq kudeto purvonachalno se razviva na osnovata na ruchno izraboteni predmeti protivopostaveni na evtini niskokachestveni mashinni proizvodstva





edin ot najizvestnite art nuevo tvorci ot sasht e luis neznamsikoj Tifani kojto suzdava svoj sobstven metod za obrabotka na stuklo. chrez nego toj suzdava bogata gama ot razlichni lampi razni drugi junjorii za doma i taka izgrajda imija na markata Tifani.

qki ne6ta meit i az se kefq na izkustvoto i sum 4ast ot nego

6to ne zapi6e6 nqkade v nqkoi unversitet specialnost plakat

mnogo izvestni bulgarski hudojnici rejisiori i kvo li ne sa trugnali ot plakat nz 6to ot tam ama e taka D:

kusno mi e veche za novo vishu.. da se beh setil po rano... sega tka kato kazvash plakat.. to plakata e mn vuzlov moment...
inache i az sam si v izkustwoto bez da sum go ychil. prosto si go razbiram ot malak

dnes v rubrikata za koltora i izkostwo shte predstawq edna shkola, ostavila sleda v dizajna.
uchilishteto po dizajn Bauhaus funkcionira ot 1919 do 1933. suzdadeno e v germaniq po vreme na VSV se mesti v sasht.
stila na bauhaus se opredelq kato modernizym. harakterizira se s pravilni formi izchisteni linii.
ako trqbva s nqkolko dumi da opredelim stila na bauhaus to bi zvychalo taka: ako edin predmet e fynkcionalen i praktichen to toj shte bude i krasiv.
"frankfyrtskata kyhnq" e ot najharakternite za dizajnerskoto bjuro proizvedeniq. tq e vduhnovena ot korabnata kuhnq. v neq nqma izlishni neshta vsichko e subrano na malko razstoqnie harakterizira se s fynkcionalnost upotreba na nowi materiali i dr. vsqko neshto si ima mqsto ima mnogo nishi, polici i lavici.
dryga harakterna mebel ot bauhaus e metalniq stol
stolut sam po sebe si e edna ot najtrydnite mebeli za proektirane poneje trqbva da otgovori na specifikite na povecheto hora /zadnici gurbove/ vseki ima razlichen stil na sedene i towa prawi proektiraneto na stol trydno. tochno tozi stol po kusno vduhnovqva dryg dizajner ot sushtoto bjuro da suzdade tazi metalna masa:

metalnata masa predstavlqva chast ot konstrukciqta na stola zavurtqna po opredelen nachin taka che da se poluchi masa. tova olesnqva proizvodstwoto kato olesnqva proizvodstwoto na razlichni artikuli na shodni potochni linii..

sgradite na bauhaus se harakterizirat s pravougluni formi i golemi prozorci za da se izpolzva slunchevata svetlina

po nastoqshtem tazi sgrada se namira v tel aviv kudeto golqma chast ot proektite na bauhaus sa realizirani.

v sledvashtiq broj ochakvajte: ruskiq analog

4uvsrvam se po entelegenten ve4e

ili poznato oshte kato Vkhumetas /da tochno taka vkhumetas, neshto kato KOBHA - kanadskata organizaciq bez hubav akronim/
visheto uchilishte se suzdava na mestoto na drygo podobno ychislishte Svomas.
osnovni napravleniq: konstruktivizum i super Супремати́зм
tuk shte preskocha obqsneniqta i napravo shte kacha malko proizvedeniq na edni ot naj-izvestnite artisti ot shkolata

lyubov popova

a. osmerkin

ivan kliun - tova e tipichno proizvedenie za stila supermativism kojto se fokusira vyrhu pravilni geometrichni formi



a. rodachenko e disajnet photograph artist i hydojnik predstavitel na shkolata na konstruktivizma



nadejda udaltsova



amshey nyurnberg


vladimir baronov-rossini

drygo napravlenie v koeto shkolata se razviva e dizajna


za tozi model  Alexander Rodchenko, Konstantin Melnikov i Vadim Meller sa nagradeni sus zlaten medal na Space exhibit kato edin ot sudiite e bil joseph hofman
towa e mebel suzdadena ot hofman


letqshtiq grad..



galeriq vkhumetas

stydentski proekt 1920

1917

tova ot kakva koltora e

tova ne e li pametnikut na buzludja
zna4i e ot curvena koltora

A s 2 cherti написа:

tova ot kakva koltora e

blagodarq za vuprosa. vsushtnost toj idva tochno na mqsto i tochno na vreme. chydesno kolegi radwam se che si sledim misulta!

towa e ot t. nar. socialisticheski realism.

edno napravlenie vuvedeno ot sssr. kato takova to e tqsno svyrzano s partiqta i otrazqva borbatata na rabotnicheskata klasa za nejnata emancipaciq.
razbira se nie wsichki sme tqsno swurzani sus scorealizma kato napravlenie v izkostwoto..

osnownoto naprawlenie w stila e proletariq i negovoto izdigane za towa figyrite chesto se stremqt nagore.

to bez sumnenie vednaga shte kaja Bogdan Bogdanovic
bivsh kmet na belgrade, swurzan e s ideqta v saraevo da se zapazqt porazenite sgradi ot wojnata
ima pametnici v hrvatska srbija i dosta v makedonija towa naprimer e v grad shtip macedonija

makedonijum sirech makedonskata shipka


pak nqkade v makedonia/pametnika e baziran na tradicionnata "makedonska" kashta s chardak i tn./
tozi mi e ljobimiq

pravime plaven prehod kum socialniq realism kojto ne biva da se brka s socrealisma
towa e stil kojto pokazwa horata v tehnata obichajna sreda

istoriq: franciq, amerika, 1900.. posle purwa swetowna wtora swetowna znaete kak e i tn.

poslednata kartinka otgore e na diego riwera
mexican socialist jena mu frida... dokato ne mu q zema trocki
vednuj narisuval stenopis i vytre, po nqkfa prichina, lenin, v rokfeler building. upravata nastoqtelno mu obqsnila da premahne lika ili shte premahnat stenopisa. premahnali stenopisa. v posledstwie diego prerisyva stenopisa neznam si kade s edin now obraz - rokfeler ili tam edi si koj kato malko momichence..


towa e w detroit
towa e wuprosnia stenopis

damn son

yoshi napravi si universitet pls 4e tolkova informaciq da se predava na 3-4 forgonni meitove ne si zaslujava

edin ot ljobimte mi hydojnici e slaj stalone

dosta e dobar ko shi kaete hyd. e ot 40 godini i e zavarshil risyvane...

YOSHITO MINISTAR NA KULTURATA V 359!

ne samo na 359 am na sveta

6te mi e dqsnata raka nali sum perzident i 6ef na vsi4ko

nope