120 godini ot sazdavaneto na VMORO

1893 г.

На 23 октомври 1893 г. в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е поставено началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Нейни основатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д–р Христо Татарчев от Ресен, който е лекар в Българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е учител в Българската мъжка гимназия в града, Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун, Андон Димитров от с. Айватово, който е учител в Българската мъжка гимназия в Солун и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в същия град. Организацията се явява продължител на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски.

След подписването на Берлинския договор населението в Македония и Одринско остава под османско владичество. Още тогава били направени първите опити за създаване на трайна революционна структура — комитетите „Единство“, но те били неуспешни. Основаването в Пловдив на Българския таен централен революционен комитет през 1885 г. имало за първоначална цел освобождението на Македония от османска власт. В действителност обаче била постигната по-лесната цел — обединението на Източна Румелия и Княжество България. Впоследствие започнали да възникват и други революционни групи и кръжоци, които да подготвят революционното движение в Македония и Одринско. Такъв опит за създаване на революционна организация за освобождение на Македония и Одринско бил направен в Пловдив през 1889–1890 г. от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, бивши членове на БТЦРК. Междувременно сред учениците на Солунската българска мъжка гимназия действал Таен революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев. През 1891 г. Дамян Груев и Петър Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Те създават в София тайно младежко дружество, наречено „Дружба“.

На следващата година, след завършване на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, подобна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български книжар там. През 1892 г. той се среща в София с Гоце Делчев, който вече е юнкер във военното училище, и с Коста Шахов, като съгласуват намеренията си за организиране на въоръжена борба. След завръщането си в Солун Хаджиниколов започва да търси хора за осъществяване на този проект.

Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров.

Задачата им е да подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да даде организиран отпор на сръбската пропаганда. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и евентуално след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи.

Наскоро след това са проведени още две срещи. Срещите се провеждат без да се водят протоколи и без да се избира първоначално ръководство. Според Попарсов групата била наречена формално „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“. На ново събрание на същата група, проведено пак в Солун в началото на 1894 година, присъстващите вече имали под ръка екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, в който били публикувани Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като образец за първия устав на организацията, който не е запазен. Изработването му е възложено на Попарсов. Формирано е ръководно тяло на организацията – Централен комитет. Неговият състав е: д-р Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници.

Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 г. Одобрен е новият Устав. Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети. Първото име, което носи организацията вероятно е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК).

Началните стъпки на организацията са много предпазливи. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора – предимно първенците по градовете и селата, учителите, свещениците и т.н.

PREPECHATANO OT NEKF SAJT.. OPSHTO ZETO TFA E.
NESKA E NACIONALEN PRAZNIK I NERABOTEN DEN V R. MAKEDONIJA CHASTITO NA BRAKQTA

CHRD

Makedoncite sa pekani hora, koito sum sreshtal wse tochen e bil.

kva e taq propaganda

kak propaganda be brat...

Независима република Македония (НРМ) е неосъществен проект под ръководството на ВМРО за създаване на независима държава в Македония в края на Втората световна война.
Богдан Филов в своя дневник от 30 август 1944 г. споменава, че Александър Станишев е във връзка с македонски дейци и подкрепя идеята да се провъзгласи независима Македония, като желанието им било в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.
В началото на септември 1944 г. Адолф Хитлер е наясно, че не може да разчита България да удържи натиска на Червената армия. Той се свързва с Иван Михайлов, който по онова време е в Независимата хърватска държава с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски започват да се изтеглят. Михайлов посещава София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява няколко дни между 5 и 9 септември и прави сондажи сред бившите структури на ВМРО, като осъществява и контакт с поделенията на „Охрана“ в Егейска Македония. Предлага поста на президент на републиката на Христо Татарчев, но той отказва. Така той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на Тито са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред катастрофа. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва. Впоследствие Михайлов се завръща с германски конвой в Хърватия.
Все пак в периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО, продължават да изпълняват функциите си. Подразделенията на българската армия, останали на територията на Вардарска Македония, и изтеглящите се от бившето Кралство Гърция части на Вермахта оказват логистична подкрепа на тази администрация. Така до настъплението на ръководената от новото правителство на Отечествения фронт Българска армия през октомври и началото на ноември, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта

ДНЕС, НА 28 ОКТОМВРИ 1912 ГОДИНА ГРАД ПЕТРИЧ Е ОСВОБОДЕН ОТ турска ВЛАСТ. НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 101 ГОДИНИ В ГРАДА ПОБЕДОНОСНО ВЛИЗА ЧЕТАТА НА МИХО ПОПОВ. В ПОСЛЕДСТВИЕ ТОЙ Е ОБЯВЕН ЗА КМЕТ НА ГРАДА

Михаил (Михо) Кочов Попов е български политик, първи кмет на Петрич след освобождението му през 1912 година, и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

След освобождението на Петрич на 28 октомври 1912 година от четата на Никола Парапанов Михо Попов е определен за кмет на града, а негови помощници са Януш Стойчев и Зия бей. През 1914 година участва в основаването на читалище „Братя Миладинови“ в Петрич. С одобрението на ВМРО през април 1923 година е издигнат за кандидат-депутат от Мелнишко от Демократическатата партия. През 1924 година участва на Струмишкия конгрес на ВМРО, като делегат от Петричка околия.

ba realno nqma da 4eta tiq mneniq ama 6te napi6a ne6to ei tai da ima