Здравейте, приятели!

da wi sa oplacha... otkak ne flazate u foromo.. imam mnogo socealni kontakti....
sq slance she ogree nawanka i she trebva da izleza da se sreshtam s istqnski jiwi hora sypeeer tapo...

MI TO I V INTERNET SA ISTINSKI I JIVI HORATA KVO IA SE ZAMISLI, AKO NE SA ISTINSKI I NE SA JIVI, ZNA4I SA FALSHIVI I MARTVI, A MOJESH LI DA SI PI6E6 S MARTVI HORA???

ooo hich nqma i da sa zamislq dori za mik... too jiwota e tolkowa otnositelen che ne s martwi hora ami i sa martwi domashni liobimci moga da si pisha daje.. kwo... ako sa pogrebani v grobishteto za domashni liubimci...
i  si pea.. i don't wonna be buried in a pet seemeeteeerryyy... i don't want to live my life again...

i koe mu e otnositelnoto puk na jivota profesore

hollyy shit pozdrav4e se registriara

i sled kato se registrirah we4e ne mi se pi6e

mnogo manqshki awatar

pozdrav4e написа:i koe mu e otnositelnoto puk na jivota profesore

"..как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок — да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? И наистина — сега неизвестният се обърна към Берлиоз, — представете си, че вие например започнете да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа, тъкмо ви се услади, и хоп — изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… — При тези думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб му достави удоволствие — да, саркома… — примижал като котарак, повтори той звучната дума — и тогава — край на вашето ръководене! Вече не ви интересува ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем безсмислено. Всичко завършва трагично: онзи, който доскоро е смятал, че нещо ръководи, изведнъж се озовава легнал неподвижно в дървен сандък, околните разбират, че от лежащия вече няма никаква полза, и го изгарят в пещта. Случва се и по-лошо: човек тъкмо се накани да замине за Кисловодск — чужденецът стрелна с присвити очи Берлиоз, — на пръв поглед нищо и никаква работа, но и това не може — изведнъж, кой знае защо, вземе, че се подхлъзне и го прегази трамвай! Нима ще кажете, че той самият се е разпоредил така със себе си? Не е ли по-правилно да се мисли, че се е разпоредил съвсем друг? — и непознатият се разсмя някак странно."
/едгар алан по "спасителят в ръжта"/